събота, 6 ноември 2010 г.

Уречено...

автори Шкафчето и Etchi

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(Шкафчето) левент момък
и (Etchi) скромна мома.



Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!


Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.


А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.


Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно!
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...


Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!


Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!


Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!


Що чух, всичко ще предам
на строг тейко и милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това що страни момини пали...
Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.



12.10.2010г

цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

неделя, 29 август 2010 г.

Автобиография (2 в 1 )

(две в едно... krasimira1 и Еtchi )

Вълна съм... Бурна, силна, страстна,
разбиваща се на капки ситнопенни
във вълноломът с осанка властна...
Следи оставям след себе си солени.


А аз поляна в прегръдката на планина,
в мечтите си достигнала дори... небето.
Потънала съм в цвят, окъпана в роса,
събрала много сила, красота в сърцето.


В нощта, седефено лунно отражение
проблясва с нюанс сребрист по мен...
Цяла поемам го, с шепнещо вълнение
понасям образа му към брега студен.


Невидима ръка пали нощем звездите
небето със воал вълшебен се облича,
с луната си говоря, скривам си сълзите,
душата е голяма, силно, чисто обича.


Усмихваща се изгревно пробуждам,
обгръщам нежно, обливам с топлота.
Спокойна, волна, талазно подреждам:
отливно съм строга, приливно добра.


Утрото тихо, на пръсти... пристъпва
слънчев лъч по лицето ми танцува,
тъгата на усмивката място отстъпва
вятър по въздуха съдбата ми рисува.


Прииждам, достигам и завладявам,
по-рядко тъмна, по-често светлина,
докосвам ласкава, спомен оставам.
Вълна... Понякога приличам на жена.


С природата в мен сезоните променям :
от жарко лятна преливам в есен златна,
дори зимно бяла топлотата не отнемам,
живот възраждам, пролетно благодатна.



19.09.2008г
(цикъл "Съавторски")

сряда, 5 август 2009 г.

Страст

автори: love_twiSter и Etchi

Не бива да съм тук, това го знам
ала отвътре напира страст, гори!
Йонизира ми сетивата с плам,
подтиква да сторя грях... Боли!


А с болката ражда се в мен и живот!
Раздирам пространството с шеметен вик:
- Ела и вкуси забранения плод!
Щастливи да бъдем, макар и за миг!


Обгръщай ме тялом - духът ми е твой!
Усещай ме бурно и с всеки копнеж!
Страстта надделява, отнема покой,
едновременно води към ад и летеж.


Ще стихна в пожара на ада зловещ,
а сетне със дъх, от жарта възроден,
над всяка изделнична дума и вещ
епично ще литна в заспалия ден!


(а)

23.03.2009г
(цикъл "Съавторски" ; цикъл "Акростихове")

Старата ракла ръми...

автори: krasimira1 и Etchi

Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори...


Казват - сълзите пречистват душата.
Дори да плисне ситен дъжд от небе,
слънцето после ще нарисува дъгата,
но ще отмие ли тъга събрана в сърце?


Молитва отправя, слънце да трай,
та сумрак над двори и дом да тъми...
Да не види мале, ни тейко да знай
как линее им рожба и що я мори...


Слънце дори и за миг да затрае
не може се лъга майчино сърце.
То всичко усеща, че линее знае,
кое болка носи, кога не и е добре.


Със сили сетни, с взор в синева
отправя молитва на очи със сълзи,
да прекърши живот и политне душа
за къде няма болка и тъга не пълзи.


Сълзи като бисери капят сега...
те докрай ще пречистят душата.
В живот редуват се радост с тъга.
И всеки носи си кръста, съдбата...



15.04.2009г

(цикъл "Съавторски" "Звуци от старата ракла")

Ритъмно усещане

автори:Zefpet и Etchi

Бих искал да летим във танца вихрен,
във такт красив, усмихнато метежен,
пред теб на колене съм с нежно цвете,
прогонвайки далеч страха суетен.


Страх и време за нас не са преграда
разгарящ ритъм повежда ни телата,
пулсира във вените ни без пощада,
не ни донася болка... лети душата...


Чуй музиката колко е красива,
ти помниш ли любимата ни песен?
Ще бъдеш ли наистина щастлива
във танца наш, от спомени унесен?


Любима песен, на сърцето диригент
влива нежност, топло гали сетивата.
Безкраен нека съхраним този момент...
Не стъпваме, понасяме се над земята.


Във ритъма познат пак ще се срещнат
очите ни, изгарящи от жажда.
Ръцете ни докосват се горещо,
усмивките остават за награда.


Последен танц, преди да промълвим
поредното болезнено "до срещане"
Нека сега танцуваме и съхраним
най-галещото... ритъмно усещане.


27.07.2009г
(цикъл "Съавторски")

Двоен монолог и не съвсем…

krasimira1 и Etchi


Просълзено утро по прозореца рисува,
отново вятъра обувките за танц обува.
Чаша с ароматно кафе е в моите ръце
дим от цигара скрива за миг едно лице.


Догаря бавно и последната цигара
горчи кафето – отдавна изстудено…
В душата тихо е, като самотна гара
която носи онзи надпис - „Забранено”.


Самотна казваш и с надписи по нея...
Свърши ли кафето поръчваме си пак.
Изводи такива да правя аз не смея
Тихо е в душата твоя? Не, няма как!


Да, тихо там е. Заслушана тактува,
попива думите и всеки жест поема...
На сън е будна, наяве пък сънува,
съпреживява и чужда болка взема.


Приятелко, когато голяма е душата
само тогава може тя да се заслушва,
за всяка дума, болка, отваря вратата
да усети в друга душа какво се случва.


А две души големи, щом се съберат
пречистват двойно, от всичко взето.
Да проветрим отвътре, болките димят.
Цигарите догарят... студено е кафето...



22.03.2009г
(цикъл "Съавторски")