tag:blogger.com,1999:blog-77559605384317195532024-03-13T05:43:11.910+02:00Съавторски римиСъавторски творби на "близко летящи души"Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.comBlogger6125tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-56474077225654557732010-11-06T07:19:00.000+02:002010-11-06T07:19:39.285+02:00Уречено...автори <b>Шкафчето</b> и <i>Etchi</i><br />
<br />
Насред път срещнали се, <br />
до сами селската чешма<br />
(<b>Шкафчето</b>) левент <b>момък</b> <br />
и (<i>Etchi</i>) скромна <i>мома</i>. <br />
<br />
<br />
<br />
<b>Мома видях в летен пек<br />
като че е пролетен букет<br />
от теменужки и иглика.<br />
Имаш ли сестра прилика?<br />
Да си я взема нея у дома,<br />
та къщата да си разкрася<br />
и да ми се сгрява душата<br />
кога видя сутрин жената!</b><br />
<br />
<i>Имам си една сестрица,<br />
прилика ми е (незнайна).<br />
Добра мома е, и умница,<br />
а че и с хубост е омайна.<br />
От утро звънко огласява<br />
със своя смях земя цяла...<br />
Слънцето не ще изгрява<br />
тя преди да се е засмяла.</i><br />
<br />
<b>А може ли поне за миг,<br />
ако това не чини сложност,<br />
да съзря красивия й лик<br />
или туй е невъзможност?<br />
Такава нужна е за мен -<br />
красива, умна, смеховита.<br />
Да е радост в моя ден<br />
и от обичта ми да опита.</b><br />
<br />
<i>Не може, не, недей рипа,<br />
не бързай тъй припряно!<br />
Тя е на скришном скрита,<br />
че за сгледа и още рано.<br />
Дойди подир една година<br />
кога стелят килим листа,<br />
кога праг пристъпи зима.<br />
Тогава може подириш я...</i><br />
<br />
<b>Как възпираш ми мерака!<br />
Даже взех и се натъжих!<br />
Е що да правя - ще се чака -<br />
моя да е таз мома реших!<br />
Дорде мине дългата година<br />
ще печеля, дом ще направя!<br />
Със сватове ще пристигна<br />
да я искам! Няма да забравя!</b><br />
<br />
<i>Бре, как бързо мерак мина?<br />
То толкоз - до пладне било...<br />
Дали в гръд огън ти истина<br />
или сърце ти се е присвило?<br />
Преди път момко, отпийни<br />
водица глътка, от стомна...<br />
И тази китка здравец вземи<br />
Какво изрече, да ти спомня!</i><br />
<br />
<b>Огънят в сърце ми не гасне,<br />
а с по-буен пламък запламтя<br />
харесване в обич ще порастне<br />
сърце къта образа на любовта.<br />
Със здраве днес си останете!<br />
На дълъг път отправям се сега,<br />
а вие момата здрава пазете,<br />
друга нема като нея по света!</b><br />
<br />
<i>Що чух, всичко ще предам<br />
на строг тейко и милно мале.<br />
Ех, едно само няма да издам<br />
това що страни момини пали...<br />
Тръгна си момък по своя път<br />
къде сполука да го спохожда.<br />
А мале, тейко, добре ще бдят<br />
ще пазят едничката си рожба.</i><br />
<br />
<br />
12.10.2010г<br />
<br />
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-69658887628193024062010-08-29T14:43:00.000+03:002010-08-29T14:43:21.945+03:00Автобиография (2 в 1 )(две в едно... <b>krasimira1</b> и <i>Еtchi</i> )<br />
<br />
<i>Вълна съм... Бурна, силна, страстна,<br />
разбиваща се на капки ситнопенни<br />
във вълноломът с осанка властна...<br />
Следи оставям след себе си солени.</i><br />
<br />
<b>А аз поляна в прегръдката на планина,<br />
в мечтите си достигнала дори... небето.<br />
Потънала съм в цвят, окъпана в роса,<br />
събрала много сила, красота в сърцето.</b><br />
<br />
<i>В нощта, седефено лунно отражение<br />
проблясва с нюанс сребрист по мен...<br />
Цяла поемам го, с шепнещо вълнение<br />
понасям образа му към брега студен.</i><br />
<br />
<b>Невидима ръка пали нощем звездите<br />
небето със воал вълшебен се облича,<br />
с луната си говоря, скривам си сълзите,<br />
душата е голяма, силно, чисто обича.</b><br />
<br />
<i>Усмихваща се изгревно пробуждам,<br />
обгръщам нежно, обливам с топлота.<br />
Спокойна, волна, талазно подреждам:<br />
отливно съм строга, приливно добра.</i><br />
<br />
<b>Утрото тихо, на пръсти... пристъпва<br />
слънчев лъч по лицето ми танцува, <br />
тъгата на усмивката място отстъпва<br />
вятър по въздуха съдбата ми рисува.</b><br />
<br />
<i>Прииждам, достигам и завладявам,<br />
по-рядко тъмна, по-често светлина,<br />
докосвам ласкава, спомен оставам.<br />
Вълна... Понякога приличам на жена.</i><br />
<br />
<b>С природата в мен сезоните променям :<br />
от жарко лятна преливам в есен златна,<br />
дори зимно бяла топлотата не отнемам,<br />
живот възраждам, пролетно благодатна.</b><br />
<br />
<br />
19.09.2008г<br />
(цикъл "Съавторски")Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-13297085379590687362009-08-05T15:34:00.003+03:002009-08-05T15:41:09.877+03:00Страставтори: <strong>love_twiSter </strong>и <em>Etchi</em><br /><br /><em>Не бива да съм тук, това го знам<br />ала отвътре напира страст, гори!<br />Йонизира ми сетивата с плам,<br />подтиква да сторя грях... Боли!</em><br /><br /><strong>А с болката ражда се в мен и живот!<br />Раздирам пространството с шеметен вик:<br />- Ела и вкуси забранения плод!<br />Щастливи да бъдем, макар и за миг!</strong><br /><br /><em>Обгръщай ме тялом - духът ми е твой!<br />Усещай ме бурно и с всеки копнеж!<br />Страстта надделява, отнема покой,<br />едновременно води към ад и летеж.</em><br /><br /><strong>Ще стихна в пожара на ада зловещ,<br />а сетне със дъх, от жарта възроден,<br />над всяка изделнична дума и вещ<br />епично ще литна в заспалия ден!</strong><br /><br />(а)<br /><br />23.03.2009г<br />(цикъл "Съавторски" ; цикъл "Акростихове")Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-87701307523143583942009-08-05T15:26:00.003+03:002009-08-05T15:31:28.335+03:00Старата ракла ръми...автори: <strong>krasimira1</strong> и <em>Etchi</em><br /><br /><em>Сплела си пръсти, отправя молитва:<br />небето над нея ситен дъжд да дари...<br />Да прикрие сълзи, тъга що прониква,<br />да измие тоз спомен що душата гори...</em><br /><br /><strong>Казват - сълзите пречистват душата.<br />Дори да плисне ситен дъжд от небе,<br />слънцето после ще нарисува дъгата,<br />но ще отмие ли тъга събрана в сърце?</strong><br /><br /><em>Молитва отправя, слънце да трай,<br />та сумрак над двори и дом да тъми...<br />Да не види мале, ни тейко да знай<br />как линее им рожба и що я мори...</em><br /><br /><strong>Слънце дори и за миг да затрае<br />не може се лъга майчино сърце.<br />То всичко усеща, че линее знае,<br />кое болка носи, кога не и е добре.</strong><br /><br /><em>Със сили сетни, с взор в синева<br />отправя молитва на очи със сълзи,<br />да прекърши живот и политне душа<br />за къде няма болка и тъга не пълзи.</em><br /><br /><strong>Сълзи като бисери капят сега...<br />те докрай ще пречистят душата.<br />В живот редуват се радост с тъга.<br />И всеки носи си кръста, съдбата...</strong><br /><br /><br />15.04.2009г<br /><br />(цикъл "Съавторски" "Звуци от старата ракла")Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-39518457426799499022009-08-05T14:51:00.000+03:002009-08-05T14:55:40.439+03:00Ритъмно усещанеавтори:<strong>Zefpet</strong> и <em>Etchi</em><br /><br /><strong>Бих искал да летим във танца вихрен,<br />във такт красив, усмихнато метежен,<br />пред теб на колене съм с нежно цвете,<br />прогонвайки далеч страха суетен. </strong><br /><br /><em>Страх и време за нас не са преграда<br />разгарящ ритъм повежда ни телата,<br />пулсира във вените ни без пощада,<br />не ни донася болка... лети душата...</em><br /><br /><strong>Чуй музиката колко е красива,<br />ти помниш ли любимата ни песен?<br />Ще бъдеш ли наистина щастлива<br />във танца наш, от спомени унесен?</strong><br /><br /><em>Любима песен, на сърцето диригент<br />влива нежност, топло гали сетивата.<br />Безкраен нека съхраним този момент...<br />Не стъпваме, понасяме се над земята.</em><br /><br /><strong>Във ритъма познат пак ще се срещнат <br />очите ни, изгарящи от жажда.<br />Ръцете ни докосват се горещо,<br />усмивките остават за награда.</strong><br /><br /><em>Последен танц, преди да промълвим<br />поредното болезнено "до срещане"<br />Нека сега танцуваме и съхраним<br />най-галещото... ритъмно усещане.</em><br /><br />27.07.2009г<br />(цикъл "Съавторски")Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7755960538431719553.post-30315542958322346462009-08-05T14:31:00.000+03:002009-08-05T14:57:20.132+03:00Двоен монолог и не съвсем…<strong>krasimira1</strong> и <em>Etchi</em><br /><br /><br /><strong>Просълзено утро по прозореца рисува, <br />отново вятъра обувките за танц обува.<br />Чаша с ароматно кафе е в моите ръце<br />дим от цигара скрива за миг едно лице.</strong><br /><br /><em>Догаря бавно и последната цигара<br />горчи кафето – отдавна изстудено…<br />В душата тихо е, като самотна гара<br />която носи онзи надпис - „Забранено”.</em><br /><br /><strong>Самотна казваш и с надписи по нея...<br />Свърши ли кафето поръчваме си пак.<br />Изводи такива да правя аз не смея<br />Тихо е в душата твоя? Не, няма как!</strong><br /><br /><em>Да, тихо там е. Заслушана тактува,<br />попива думите и всеки жест поема...<br />На сън е будна, наяве пък сънува,<br />съпреживява и чужда болка взема.</em><br /><br /><strong>Приятелко, когато голяма е душата <br />само тогава може тя да се заслушва, <br />за всяка дума, болка, отваря вратата<br />да усети в друга душа какво се случва.</strong><br /><br /><em>А две души големи, щом се съберат<br />пречистват двойно, от всичко взето.<br />Да проветрим отвътре, болките димят.<br />Цигарите догарят... студено е кафето...</em><br /><br /><br />22.03.2009г<br />(цикъл "Съавторски")Анетаhttp://www.blogger.com/profile/14525488999471726984noreply@blogger.com0