krasimira1 и Etchi
Просълзено утро по прозореца рисува,
отново вятъра обувките за танц обува.
Чаша с ароматно кафе е в моите ръце
дим от цигара скрива за миг едно лице.
Догаря бавно и последната цигара
горчи кафето – отдавна изстудено…
В душата тихо е, като самотна гара
която носи онзи надпис - „Забранено”.
Самотна казваш и с надписи по нея...
Свърши ли кафето поръчваме си пак.
Изводи такива да правя аз не смея
Тихо е в душата твоя? Не, няма как!
Да, тихо там е. Заслушана тактува,
попива думите и всеки жест поема...
На сън е будна, наяве пък сънува,
съпреживява и чужда болка взема.
Приятелко, когато голяма е душата
само тогава може тя да се заслушва,
за всяка дума, болка, отваря вратата
да усети в друга душа какво се случва.
А две души големи, щом се съберат
пречистват двойно, от всичко взето.
Да проветрим отвътре, болките димят.
Цигарите догарят... студено е кафето...
22.03.2009г
(цикъл "Съавторски")
Няма коментари:
Публикуване на коментар