(две в едно... krasimira1 и Еtchi )
Вълна съм... Бурна, силна, страстна,
разбиваща се на капки ситнопенни
във вълноломът с осанка властна...
Следи оставям след себе си солени.
А аз поляна в прегръдката на планина,
в мечтите си достигнала дори... небето.
Потънала съм в цвят, окъпана в роса,
събрала много сила, красота в сърцето.
В нощта, седефено лунно отражение
проблясва с нюанс сребрист по мен...
Цяла поемам го, с шепнещо вълнение
понасям образа му към брега студен.
Невидима ръка пали нощем звездите
небето със воал вълшебен се облича,
с луната си говоря, скривам си сълзите,
душата е голяма, силно, чисто обича.
Усмихваща се изгревно пробуждам,
обгръщам нежно, обливам с топлота.
Спокойна, волна, талазно подреждам:
отливно съм строга, приливно добра.
Утрото тихо, на пръсти... пристъпва
слънчев лъч по лицето ми танцува,
тъгата на усмивката място отстъпва
вятър по въздуха съдбата ми рисува.
Прииждам, достигам и завладявам,
по-рядко тъмна, по-често светлина,
докосвам ласкава, спомен оставам.
Вълна... Понякога приличам на жена.
С природата в мен сезоните променям :
от жарко лятна преливам в есен златна,
дори зимно бяла топлотата не отнемам,
живот възраждам, пролетно благодатна.
19.09.2008г
(цикъл "Съавторски")
