автори: love_twiSter и Etchi
Не бива да съм тук, това го знам
ала отвътре напира страст, гори!
Йонизира ми сетивата с плам,
подтиква да сторя грях... Боли!
А с болката ражда се в мен и живот!
Раздирам пространството с шеметен вик:
- Ела и вкуси забранения плод!
Щастливи да бъдем, макар и за миг!
Обгръщай ме тялом - духът ми е твой!
Усещай ме бурно и с всеки копнеж!
Страстта надделява, отнема покой,
едновременно води към ад и летеж.
Ще стихна в пожара на ада зловещ,
а сетне със дъх, от жарта възроден,
над всяка изделнична дума и вещ
епично ще литна в заспалия ден!
(а)
23.03.2009г
(цикъл "Съавторски" ; цикъл "Акростихове")
Може да е парещо, но е много красиво!
ОтговорИзтриване