Уречено...

автори Шкафчето и Etchi

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(Шкафчето) левент момък
и (Etchi) скромна мома.



Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно!
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Що чух, всичко ще предам
на строг тейко и милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това що страни момини пали...
Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.


12.10.2010г

цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

Автобиография (2 в 1 )

(две в едно... krasimira1 и Еtchi )

Вълна съм... Бурна, силна, страстна,
разбиваща се на капки ситнопенни
във вълноломът с осанка властна...
Следи оставям след себе си солени.

А аз поляна в прегръдката на планина,
в мечтите си достигнала дори... небето.
Потънала съм в цвят, окъпана в роса,
събрала много сила, красота в сърцето.

В нощта, седефено лунно отражение
проблясва с нюанс сребрист по мен...
Цяла поемам го, с шепнещо вълнение
понасям образа му към брега студен.

Невидима ръка пали нощем звездите
небето със воал вълшебен се облича,
с луната си говоря, скривам си сълзите,
душата е голяма, силно, чисто обича.

Усмихваща се изгревно пробуждам,
обгръщам нежно, обливам с топлота.
Спокойна, волна, талазно подреждам:
отливно съм строга, приливно добра.

Утрото тихо, на пръсти... пристъпва
слънчев лъч по лицето ми танцува,
тъгата на усмивката място отстъпва
вятър по въздуха съдбата ми рисува.

Прииждам, достигам и завладявам,
по-рядко тъмна, по-често светлина,
докосвам ласкава, спомен оставам.
Вълна... Понякога приличам на жена.

С природата в мен сезоните променям :
от жарко лятна преливам в есен златна,
дори зимно бяла топлотата не отнемам,
живот възраждам, пролетно благодатна.


19.09.2008г
(цикъл "Съавторски")